Merrrrrry Christmas

Днес е Коледа. Замислих се кое е най-хубавото на този празник, но може би за всеки хубавото е различно...

За някои това е домашната луканка, която още съхне някъде на проветриво място и чака да бъде откъсната рано сутринта и запечена. За други това е пътят обратно към дома на мама и тати, които въпреки старостта и умората, са направили богата Коледна трапеза и току излизат на терасата, за да видят тази кола, дето бръмчи долу, дали не е на децата. За други това е просто денят в който, ох, най-после не съм на работа и ще мога да си почина от цялата тази лудница в офиса. Има и такива, за които Коледа е време, прекарано някъде извън България, в топлината на тропическия климат и мазната усмивка на индийски сервитьор. Разбира се, някои използват този повод за да покажат колко як портфейл носят и колко повече техно джаджи могат да купят за един повод.

За мен Коледа е един ден в годината, който пречупва по най-страхотния начин настройката ни за живота и ни кара да забавим темпото, да се потопим поне за няколко дни в комфорта на бавното живеене, да спрем да се гневим на хора и ситуации, а просто да се настаним някъде на топло, до печката с дърва например, и да направим нещо спокойно, без да се ядосваме, без да се изнервяме, без да се тревожим, без дори да люпим семки, които сякаш броят секундите... Едно от любимите ми занимания, в този ред на мисли, е да погледам някоя Коледна сапунка, която сигурно съм гледала 150 пъти или да послушам няколко парчета класическа музика, без да изпитвам чуство на вина и да поглеждам скришом към часовника.

Едно парче на сър Антъни Хопкинс, остаряло вече в мрежата, но запазило духа на човек, който не спира да мечтае. ( Сър Анъни издава първия си албум с класическа музика едва през 2012, въпреки че това винаги е било неговата голяма страст. )

Наслади се ... и забрави колко е часът. Това в момента няма никакво значение.